Dec 2, 2009, 2:11 AM

У дома е празник

618 0 6

Само още миг и ще съм удома,

ще протягам към теб двете си ръце

и лице ще сгуша с мъничко тъга,

ветре мили, с уморените нозе.

 

Пътят ми донася тлееща бразда,

дим самотен се извива в звездопад,

люшва се фенерче блеснало в нощта,

сън магичен, светла истина ли е това...

 

Че валяла притча в светнали очи

и диханно търсила ново име, дори

с ветрена милувка и парещи лъчи,

друг, но свой живот да ми подари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...