Jan 12, 2018, 8:18 PM

Участта на нашето време

  Poetry
717 1 3

Робувах на представи и чужди модели.

Търсех одобрението в хорските слова.

Очаквах и другите в мен да са видели

красотата ми, ала така и не стана това.

 

Светът е в плен, ала не на красивото.

Светът ни се доверява само на лъжи.

Победа на жестокото над невинното -

от това сърцето ми е смирено и тъжи.

 

На пиедестал не стои скромността ни.

Свободата ни е от окови обладавана.

Участта на нашето време ще ни рани.

Душата човешка ще е все обругавана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Барбутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...