12.01.2018 г., 20:18

Участта на нашето време

715 1 3

Робувах на представи и чужди модели.

Търсех одобрението в хорските слова.

Очаквах и другите в мен да са видели

красотата ми, ала така и не стана това.

 

Светът е в плен, ала не на красивото.

Светът ни се доверява само на лъжи.

Победа на жестокото над невинното -

от това сърцето ми е смирено и тъжи.

 

На пиедестал не стои скромността ни.

Свободата ни е от окови обладавана.

Участта на нашето време ще ни рани.

Душата човешка ще е все обругавана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...