12.01.2018 г., 20:18

Участта на нашето време

709 1 3

Робувах на представи и чужди модели.

Търсех одобрението в хорските слова.

Очаквах и другите в мен да са видели

красотата ми, ала така и не стана това.

 

Светът е в плен, ала не на красивото.

Светът ни се доверява само на лъжи.

Победа на жестокото над невинното -

от това сърцето ми е смирено и тъжи.

 

На пиедестал не стои скромността ни.

Свободата ни е от окови обладавана.

Участта на нашето време ще ни рани.

Душата човешка ще е все обругавана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...