12.01.2018 г., 20:18

Участта на нашето време

716 1 3

Робувах на представи и чужди модели.

Търсех одобрението в хорските слова.

Очаквах и другите в мен да са видели

красотата ми, ала така и не стана това.

 

Светът е в плен, ала не на красивото.

Светът ни се доверява само на лъжи.

Победа на жестокото над невинното -

от това сърцето ми е смирено и тъжи.

 

На пиедестал не стои скромността ни.

Свободата ни е от окови обладавана.

Участта на нашето време ще ни рани.

Душата човешка ще е все обругавана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...