Feb 11, 2015, 8:38 PM

Ученичиска молитва /по Ботев/

1.3K 1 0

Ученическа молитва /по Ботев/

 

Додеело ми е, майно ле,

всеки ден, в школото да ходя,

тежки домашни да пиша,

 трудни задачи да смятам,

и теореми да уча!

Да чета книги всякакви,

наизус да ги науча,

сложни чертежи да правя,

с моливи цветни, всякакви!

И час по час, да ме изпитват,

 да вдигат ръката над мене!?.

О, кога  почне урока,

при нас се домъкне даскала,

душата ми тъй се страхува,

че почва от страх да трепери?!

А кога почнат «класните»,

бял, като чаршаф щом стана,

и ми се гънат ногите...

А пък тефтера с двойките,

как да покажа на  мама...

Три пъти аз се проклинам,

 и търся добрата  измама!

Що не си гледах селото?

Да тичам на воля в Балкана,

да ми се вее перчема...

Да тичам подир момите,

  и в празник хорото да водя...

 А вечер пък по седянките,

 да  слушам момите как пеят,

как пеят и как припяват

за  мъка и радост любовна,

за бъдно и за минало!..

А пък в неделя, в празници,

да сложа нова премяна,

да ида горе, в мегдана,

и щом като думне тъпаня,

при милото либе да скоча,

хорото  си аз да поведа,

да гледа мало голямо,

да гледа и да ми завижда,

и да се пукат душмани!

 

А тука какво е, майно ле,

не дават в рахата да стъпиш,

на либето дума да кажеш,

а комо ли да го целунеш,

в нежните устни алени...

 

... За туй си мечтая, майно ле,

 във огън да пламне школото...

Рахатлък малко да имам,

солука да си поема,

и аз да съм, като хората!

    13.09.1950г. Първомай



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...