Учестен ритъм
Сенките неочаквано избледняват,
силует на любим мъж ми очертават,
стъпките му неспокойно приближават,
очите му вече по хълмовете ми шарят,
възвишенията неволно преодоляват
и нахълтват неусетно в храма да отлежават,
ръцете му неспокойно пак по мен рисуват,
конвулсно отпускат се и валс танцуват,
вените му настръхнали се изтощават,
помпят се и от страст надебеляват,
неспокойни са и устните му, приближават,
оцветяват тялото ми и не прощават,
напоили са се с аромати и се наслаждават,
буреносно завират и настояват.
Мислите му още опасно дишат,
съвършено търсят и сласт извличат,
пръстите му бавно продължават
и огнен пламък ураганно известяват,
с ритъма му учестено побесняват,
не утихват и стихийно мига удължават,
а от огледалото образите ни се усмихват
и не търсят скривалище да притихват...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
