Oct 17, 2009, 10:42 AM

Удавeна 

  Poetry » Love
1240 2 20
Надеждата умираше последна,
тежка като непредъвкан залък...
Вълните под нозете се разпенваха,
ръцете... по-студени и от камък...
Очите ти в зеницата заключих,
и русите ти, гъвкави лиани...
Надеждата се свличаше покрусена;
изтичаща през влажните ми длани...
Надеждата, че все ще се завърнеш
на този залив, лепкав от солта;
че този залез в спомен ще превърнеш,
щом плъзнеш длан по мократа коса... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??