Удавнико, удавнико, морето
тайно, тайно ще те понесе
към онзи тъмен бряг, където
остави да те чака моето сърце.
Удавнико, удавнико, луната
в здрача пътя ти ще освети.
Не се разплаквай от тъгата,
от тъгата в моите очи.
Удавнико, удавнико, крилете
са нищо повече от куп мечти.
Вземи ръцете ми в ръцете си.
И нека просто да летим.
© Мммм All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
qkooooooooooo
