Угаснала искра
Припламнаха искри, а после
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило,
накъсвана светкавично от някой стон,
и стаята така се бе смалила,
бодеше празното - пирон.
Макар и двамата да бяхме,
усещаше се подла самота.
Какво във себе си видяхме,
че погаси взаимната искра?
Аз още вярвам, може да се случи,
вълшебството, наречено любов,
но сърцата трябва първо да научим,
да вслушват се във вътрешния зов.
© Деян Димитров All rights reserved.
