Вслушай се в тихия дъждовен шепот,
който говори на всеки с различен глас,
в мътните локви се чува мокрият екот –
и мокро, и студено е, а дъждът е в захлас.
В дъждовния хаос и улиците запустяват,
но от целувката му спират да овехтяват.
Всички бягат от тях, от дъжда се укриват,
който прогонва хората и следите изтрива.
Под дъждовния шепот улиците са неми,
а дъждовната маска свойства притежава,
придава сияещ вид и лицето им освежава –
дъждовните капки за улиците са мехлеми.