Feb 27, 2007, 6:15 AM

Ум

  Poetry
725 0 5
Умът ми мисли...
и не спира.
В съзнанието ми -
спомени, мечти.
Реалност, нараняваш ме.
Мисли, въпроси,
догатки и... нищо.
Милиони пътеки пребродих,
но отговор не намерих.
Само себе си преоткрих
и осъдих.
Потъва душата в
спокойствие и мир.
Светлина озарява ума и
отговора изплува на
повърхността:
"Всичко е в теб.
Отвори му вратата,
за да разбереш Истината."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...