Jul 13, 2006, 11:14 AM

УМИРАМ

  Poetry
1.2K 1 19



У
давени страсти, любови, желания,
М ечти недогонени, нежност, терзания,
И стини чужди, преследвах за себе си,
Р еки от безумства, коварства и ребуси...
А лчно се търсих! И тъй не намерих се -
М ъртви копнежите! По малко убивам се!

 

2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Comments

Comments

  • BIBI, този стих е само размисъл и яд за нещата, които се случват на един млад човек мила. Никой не умира, а просто начина живот на безумно живеещия лирически герой, го кара да стига до такива изводи...
    Бъди обичана и щастлива
  • Моля Ви,защо поетите все трябва да умирате млади.....
  • Да, така е! Емоционално. Благодаря ти отново
  • Силно и емоционално!
  • Петинка, аз непоправим оптимист мила
    Благодаря ти за отзива и много красиви емоции ти желая

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...