Уморена
На чайките крясъка слушам
и сълзите оставям да капят.
Лентата да върна опитвам,
да си спомня каква съм била по-преди.
Дали съм мечтала замислена
за нечии нежни черти,
за слънчеви дни безметежни
и приказно чудни страни.
Или цял живот съм прахосала
за тези измамни мечти.
Сега съм куха отвътре
и празно в главата тежи.
Прекършила бъдещи клони,
на толкоз надежди, съдби.
Тежи ми да мисля за себе си,
ненужен съм сякаш товар,
който не мога да вдигна
и по пътя зарязвам без жал.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
че не ми се мисли дори,камо ли да ми е до шеги
Благодаря Ви!!!
