pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
16.05.2008 г., 14:48 ч.

Уморена 

  Поезия
504 0 6

На чайките крясъка слушам

и сълзите оставям да капят.

Лентата да върна опитвам,

да си спомня каква съм била по-преди.

Дали съм мечтала замислена

за нечии нежни черти,

за слънчеви дни безметежни

и приказно чудни страни.

Или цял живот съм прахосала

за тези измамни мечти.

 

Сега съм куха отвътре

и празно в главата тежи.

Прекършила бъдещи клони,

на толкоз надежди, съдби.

Тежи ми да мисля за себе си,

ненужен съм сякаш товар,

който не мога да вдигна

и по пътя зарязвам без жал.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тежък е стиха ти, мила, изповед...
    С обич!!!
  • Не зарязвай, продължавай.
    Девойко!Поща!
  • Така боличе не ми се мисли дори,камо ли да ми е до шегиБлагодаря Ви!!!
  • Повече те харесвам като се шегуваш със себе си.
    Стихът ти докосва, Пепи!
    Радвам се, че се върна!
  • натъжи ме...
    остави миналото там...дето му е мястото...
    и се възраждай сега и в бъдещето с мечтите си...
    с обич те прегръщам, мила Пепи.
  • Оставам без думи. Много ми хареса, направо ми стана тягостно от настроението, което си придала на стихът си! Поздрав
Предложения
: ??:??