Уморена от дъжда
Уморена от дъжда,
пролял се в сърцата,
бягам боса в нощта,
пренебрегнала гордост и театър.
Пуст е моят път без теб,
няма я сладко-горчивата наслада.
Няма го задъхания грешен миг,
няма те - в сърцето зее яма...
Дълго страдах аз по теб,
защото сляпо вярвах на лъжите.
Но не си виновен ти пред мен,
че аз съм толкоз искрена и чиста.
Откопчах се от гнева
и оковите на самотата.
С гордо вдигната глава,
тръгвам да търся нов вятър.
По пътя ще следя
няма ли го ТОЙ сред тишината.
Да зарови пръсти в къдравата ми коса
и да вдишаме аромата на листата.
© Гергана Савова All rights reserved.
Ще стане още по-добре!
