Уморена от дъжда

May 14, 2007, 11:30 PM

Poetry

608 0 4

Уморена от дъжда,
пролял се в сърцата,
бягам боса в нощта,
пренебрегнала гордост и театър.

Пуст е моят път без теб,
няма я сладко-горчивата наслада.
Няма го задъхания грешен миг,
няма те - в сърцето зее яма...

Дълго страдах аз по теб,
защото сляпо вярвах на лъжите.
Но не си виновен ти пред мен,
че аз съм толкоз искрена и чиста.

Откопчах се от гнева
и оковите на самотата.
С гордо вдигната глава,
тръгвам да търся нов вятър.

По пътя ще следя
няма ли го ТОЙ сред тишината.
Да зарови пръсти в къдравата ми коса
и да вдишаме аромата на листата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

TURSE6TIQ_4OVEK (Вълко Тодореев)

2007-05-16T22:38:12+03:00

Наистина ....много много хубаво нещо се получило ...Гери страхотна си
Geri_ps (Гергана Савова)

2007-05-15T21:42:35+03:00

Благодаря ти Мая!И на мен така ,както си го написала по-ми допада!
kity (Людмила Нилсън)

2007-05-15T08:23:20+03:00

Мая е права! Ще стане още по-добре!
Поздрави
изречена (Мая Попова)

2007-05-14T23:31:07+03:00

Гери, "няма ли го него в тишината" е по-правилно.