Уморих се...
Уморих се да прося любов
по незнайните спирки и гари.
Вече стигнах студения ров,
изкопаната пръст с хлад ме пари.
Уморих се да бъда добър -
да раздавам сърцето си клето.
В тяло-клетка до своята смърт
в мен живее затворник детето.
Уморих се да срещам очи
обещаващи топла неверност.
И от тях отразени лъчи
да прорязват в душата каверни.
Уморих се да бъда любов.
Нека бог ми прости, че не мога.
Този свят безнадеждно суров
ми оставя в наследство тревога.
© Младен Мисана All rights reserved.
