Уморих се
Уморих се
Уморих се от хорски безсмислици,
уморих се да бъда различен.
Уморих се, но не съм и безличен!
Унило и безропотно навела глава,
една сива, тъжна наша тълпа, навела глава!
Уморих се да гледам безчинства,
от наши, българи, не от рода!
Уморих се да гледам старите хора,
останали само със спомена за някога!
Уморих се да търся Истинската жена,
тази с добродетелите от преди, от някога!
Уморих се за всичко да си правя сметка,
за хляба, за храната, за моите деца!
Уморих се, но се боря със своите Слова,
Стиховете изписвам с много Тъга,
За Живота, Хората, да им вдъхна Вяра Една!
Има Честност, Доброта има и я Любовта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
