Dec 28, 2020, 10:59 PM

Уравнение с две неизвестни 

  Poetry
456 0 2

Уравнение с две неизвестни

 

Разминавахме се ден след ден

по една и съща пепелива струна

на битуването преди едността,

засуетени в своето прорастване.

И без да щем, препънати,

от злато в прах превърнати,

изпуснахме на простотата светостта.

Сега по атлазена постеля от цветя

и в блясъка на сторилите сянка борини

преглеждам  и  попълвам  кухини

от разрушения.

Аз и ти - като две неизвестни,

в двора на зависимост един от друг,

в провидения.

Обръщаш своя поглед с толкоз  нежност,

че сякаш взор от страст, похитил ми кръвта.

И трепетликите, и минзухарите,

и брадатите  от мъх дървета,

предлагат като теб да ме завършат.

Тогава...

Ще ми покажеш на любовния марш

най-същинския трепет.

Като прохождане, в свои води  ще ме впуснеш

до решимостта на верния отговор.

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря. Весели празници!
  • "И без да щем, препънати,
    от злото в прах превърнати,
    изпуснахме на простотата светостта"!

    Много силни и мъдри моменти има в произведението ти, Мария. Накара ме да се замисля. Подкрепям!😃
Random works
: ??:??