Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея
Finished
Здравейте, приятели!
Предходният ни Конкурс бе спечелен от anabel7 (Албена Димитрова), да й е честито първото място!
Без колебание тук ще цитирам част от нейното писмо:
Наближава един от двата най-големи християнски празници - Рождество Христово.
Баща ми често казваше: „Най-лесно е да осъдиш човека, най-трудно е да го разбереш." През живота си все повече разбирах колко беше прав... Осъзнах също, че всеки човек има слабости и греши. И когато го осъзнае (което е най-трудното), започва повече да разбира другите, по-малко да ги съди и повече да им прощава...
Затова избрах за тема на конкурса словата на Исус Христос от Евангелието на Йоан, глава 8, стих 7: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Успех на всички участници! Бъдете здрави и вдъхновени! Светли Рождественски празници!
Какво друго ми остава, освен да се присъединя към благопожеланията й!
Мир вам и Весели празници!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
В нозете нямам камъни, защото,
по мене хвърлени, не ги събирам.
От думи като изстрели в челото
душата съживявах след умиране.
Ако ги бях запазила, тогава ...
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
За камъка - приятел или враг,
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...
Не успях, любов на този свят,
въпреки, че искам да те опазя!
Може би, с тебе вече съм богат:
не ме научи чувствата да мразя.
Има нощи без сън и тих покой, ...
Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе ...
Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка, ...
Земята ни създава на инат,
напук на туй безсмислие чутовно.
И после със копитата на ат
ни гази - до безчуствие преломно.
Играе с нас рулетка или зар, ...
Роди се с мисия, за да умреш,
умря заради нас, за да живеем.
Вестта е избор на сърцето и стремеж
надеждата във мрака да изгрее.
Роди се и завинаги скова смъртта, ...
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Евангелието от Йоана, глава 8, стих 7
Бе грешница, прелюбодейка – тя,
тъй стръвно я преследваше смъртта.
Бе близо, все по-близо – гибелта, ...
Вечно праведен смело ме сочиш,
търсиш яростно, дебнеш вина
и показваш на всички, че ти си
най-коректният дар на света.
Сочиш себе си, даваш за пример ...
В десницата си Господ носи светлина
и част от нея капна в любовта,
когато някого обичам се възраждам
и сякаш нови мостове изграждам
и стъпвам по филизи от жарта ...
Ядосах се за сетен път,
Че истината някъде се скри
на показ се показа грешната ми плът
и греховете, чак душата ме боли.
Но, дали са грехове, кой може да ми каже ...
Пред иконата – сляпа за тихата радост,
със сълзи гася нестинарска жарава.
В свещника празен подклаждам вината си,
Смирено Анатема чакам от Господа.
Далече си, Господи мой сатанински. ...
Без грях да си роден! Иска ти се, но уви....
От прародители греховни сме си всички, до един!
А, сега човекът устремен, с по-малък грях да бъде удостоен!
Грешници свирепо слепи, искат да те "изядат", че по-грешен бил си ти от тях!
Мерят и пресмятат, а себе си забравят, че и те носят същите грехове. ...
Ще мина през живота ти набързо
и няма да оставя нищо свое.
Ще взема само детската ти дързост
и мъжките докосващи ръце.
Не свиквай с мен. Номадска е душата ми. ...
Уравнение с две неизвестни
Разминавахме се ден след ден
по една и съща пепелива струна
на битуването преди едността,
засуетени в своето прорастване. ...
Не се оплаквай, че съдбата все те кове.
Мечтата на животът ти винаги те зове.
Трябва желанието в теб сили да бере,
а сега главата пак те пита на къде.
Отвори широко вратата на щастието! ...
Грешна съм! Признавам своя грях.
Който е безгрешен пръв да хвърли камък по мен.
Наранена. Отхвърляна... Понякога горях.
Губех от душата си по малко всеки ден.
Лъгала съм. Изричала съм хиляди лъжи. ...
Камък върху нея няма да остане,
лежи в гроб студен - ужас да те хване.
Хилядите червеи вечно ще гризат
душата й във Ада.
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък", ...
От дълго време не сънувам,
Боже, избави ме веч от тази плът!
Гледам пак към синевата и това, което чувам
е единствено тътенът ѝ глух.
Кажи ми, за какво съм тук? ...
Безгрешна грешница съм… знам...
Родени от любов и за любов сме…
От любов творим и от любов грешим…
От любов пламтим и заради любов на клади горим…
Грешна съм… признавам… ...