Урок по китара и природознание
---
Мълчиш, оседлал голотата —
словата тук нищо не значат.
Ти сливаш се с мен — аз самата
разливам се кръвно-прозрачна.
Уютен и силен е скутът ти.
С какаови птици в очите
лавираш по мене безсмутен —
желаеш ме диво, личи ти...
Ръцете ти — звучни китари!
Усукват се струнно телата.
Прошепвам молба за отмара,
превръщаш я в нощна токата.
До теб съм спокойна коала,
открила най-сетне дървото си.
Не спирай така да ме галиш —
нирвана в разпукнал се лотос.
Пиши ме! Свири ме — до песен
в последните гърлени ноти.
В синхронна прегръдка най-лесно е
до смърт да се влюбиш в живота!
---
© Станислава All rights reserved.
