Ще те науча просто да обичаш –
за себе си напълно забрави...
въпросите сега те разсъбличат,
а страхове те пият до зори.
По-лесно е от всичко на земята,
на чувствата си сляпо се отдай,
носи се върху страстния си вятър...
Дарявай се, дарявай се безкрай...
Да искаш е погубваща умора –
на егото си ставаш тъжен роб
и бремето си мъкнеш все нагоре -
очакване, терзания безброй...
А любовта е всъщност зрънце вяра,
покълнало във твоята душа –
и знаеш ли, то рядък Божи дар е -
цъфти, когато диша свобода...
© Михаил Цветански All rights reserved.