Nov 2, 2007, 6:04 PM

Усещане

  Poetry
1.2K 0 11

Усещане...

 

Часовникът ми сочеше безвремие,

секундите издишват тишина,

пътувам в коловозни отклонения

за да търся друга синева.

 

Далеч от кулоарните стенания

без въздуха на градско пардесю,

стремя се към подобните изгнания,

където времето напомня дежа вю.

 

Часовникът ми сочеше безвремие,

денят ми пие тишина,

измислям друго измерение,

по прозорците се стичаше вода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...