Усещане...
Часовникът ми сочеше безвремие,
секундите издишват тишина,
пътувам в коловозни отклонения
за да търся друга синева.
Далеч от кулоарните стенания
без въздуха на градско пардесю,
стремя се към подобните изгнания,
където времето напомня дежа вю.
Часовникът ми сочеше безвремие,
денят ми пие тишина,
измислям друго измерение,
по прозорците се стичаше вода...
© Емо Все права защищены
поникнало след шеметния дъжд
подобно стрък трева.
Без колебание
усещането
в твоя сън
задръж!