Усещане за дом
Усещане за дом ми подари. . .
и ще ме срещнеш в отминаващото време.
В огнището жарта ще догори,
а пламъкът ще криволичи във поема.
И подир огъня ще ми остане топлина,
а подир нея - ароматът на сърцето
ще ми напомня колко тъжна съм била,
преди целувката ти да рани небето.
И ще заспивам по-спокойна отпреди,
ще те обичам без дори и да го зная. . .
И нещо тихичко във мен ще полети,
и нещо мъничко ще нарисува рая.
От всякога по-истински бъди . . .
Усещане за дом ми подари . . .
© Димитрия Чакова All rights reserved.
