Условна присъда ти тихо изрече
и взе ме в прегръдка условно,
знам - няма я, нямя я вече
любовта, или била е условна.
С наслада условна, условно ще чакам
присъдата ти да изпълниш,
условно в краката твои ще падам,
когато условно се върнеш.
Усмивка условна ще блесне тогава
в очите пословично топли,
а сетне ще стихва любовната лава,
ще глъхнат осъдени вопли.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
