Условна присъда ти тихо изрече
и взе ме в прегръдка условно,
знам - няма я, нямя я вече
любовта, или била е условна.
С наслада условна, условно ще чакам
присъдата ти да изпълниш,
условно в краката твои ще падам,
когато условно се върнеш.
Усмивка условна ще блесне тогава
в очите пословично топли,
а сетне ще стихва любовната лава,
ще глъхнат осъдени вопли.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
