Усмихната сълза ме навести,
чаровно болката разлисти,
тя беше изтъкана от мечти,
със помисли добри и чисти.
Във нея бе събрана вечността,
на минало и бъдеще мечтите,
тя клада бе, възраждаща страстта,
какво, че само миг ми бе в очите.
Сълзата ме погали по лицето,
усмихна се и плахо си замина,
осмисли ми с усмивка битието.
любов извая в рая за двамина.