И ми е звездата в мрака,
и най-непрогледната тъма.
Спасението, дето чакам
и проклятие, избрала го сама.
И ми е сладостта в сърцето,
и горчилката, заседнала в гръдта.
Най-красивият спомен по момчето
и най-грозната истина за мъжа.
И ми е щастието в дните,
и най-страшният кошмар в нощта.
Най-тъжният поглед в очите
и усмивката в моята душа.
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
