Мамо, мамо, виж - усмивка
oт цветя на небето разцъфтя!
Да, мъниче, след дъжда
щом земята жажда утоли
и отмие всичките злини,
слънце весело изгрява,
и в усмивка всичко засиява -
това е многоцветната дъга,
изтъкана от венчета от цветя:
синьото небе по-синьо става,
птичките и песните им оживяват,
вятър в клоните се заиграва,
а децата тичат през глави
навън за поредните игри!
© П Антонова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
