От утрото по-мъдро, казват няма.
Денят се разпознава сутринта.
Събидих се и почна мойта драма,
защото исках още да поспя.
Будилникът дрънчи като свекърва.
Какво не бих направил да мълчи.
Ставам и леглото си загърбвам,
с вода да мокря двете си очи.
Първи ден от седмицата нова.
Защо дойде и ме лиши от сън?
Торбата ми, от снощи е готова,
а тъмно като бъдеще е вън. ...