Устрем към поезия
Мисъл кратка,
после...
цветна
фраза.
Един глагол,
последван
може би
с омраза...
Или е обич -
някакси
невинно
споделена,
житейска мъдрост
наивна,
търсена,
солена.
Уж загадъчно,
а всъщност
някак...
пошло.
Уж поезия,
а думите
изглеждат...
постно.
Всяка дума
собствен
ред
заема...
Всяка мисъл
звучи
тъй някак
отделена.
Написаното от сърце -
защо
да няма
рима?
Идеята прекрасна -
може и...
звучение
да има!
Но с иразите
всеки
служи си
свободно.
И да пишеш...
отстрани -
изглежда
благородно.
Та нека всеки
дава,
търси
и открива,
да разкрива
радости
и страст
бодлива
и премеждията
споделени,
със слова
редени...
Читатели
щом има -
към поезията
устремени.
Януари 2019
© Калоян Стоянов All rights reserved.
