Знам, че боли.
Болеше
и пак ще боли.
Предаден -
отново.
Отново - опустошен.
Не свикна ли вече?
Не прие ли реда?
Умираш,
раждаш се,
пак умираш.
Между това -
растеш.
Като цвете -
безмълвен.
Като лед -
разтопен.
Вода - течеш през вечното.
Чуваш ли -
въздиша вечното,
потънало от любов
в теб.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
