Утре...
На Пинче с много обич
Утре...
Заспало е селото
под звездната черга
и в съня си целува
реката.
А тя, нали е лудетина,
все бърза, отнася
помисли за любов
и разплата...
Комините тихо
събират звезди
и кичат със нежност
дърветата.
Утре всичките, те,
ще бъдат отново
в пролетно бяло
облечени.
Топлият вятър,
със стъпки на котка,
из дворовете тихо
притичва,
нейде във мрака,
тук и там,
с любопитство
наднича.
Първият щъркел
с вързопче на шията,
от далеко долита
и спира,
уморен, но щастлив
пред къща,
която много
обича.
И в тишината,
някъде там,
първа рожба
проплаква.
А горе,
месечината плете
златни плитки
на зората.
Селото спи
и кротко сънува,
за новата пролет
бленува.
В реката
се къпят с любов,
очите милостиви
на Бога...
До утре...
когато слънце ще блесне,
ще потопи във злато
реката,
а селото заспало
ще се събуди във бяло
и пролет ще се разпукне
в душата...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
