Aug 28, 2011, 1:31 PM

Утринно

  Poetry
1K 0 7

Утринно

 

Целувам ти бузата, утро...

 

(срамежливо, несресано, мудно,

прегладняло и мъничко будно,

със червено носле и подути очички,

с вродената обич към всичко и всички,

с обросена тъга и засмяна въздишка

и с наивна усмивка до теб на каишка)

 

... да те погледам как се развиделяваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...