"Утро, свито в шепа тишина..."
Павлина Григорова
Пусни го да си иде! И недей
да свиваш в шепа тишината мокра.
Знам, есента дори да преболей
ще дойде зима с вледенени вопли.
А утрото ще си е все само...
Луна ще чука нощем по стъклото...
Очакваш най-последното писмо,
подписано с въздишки на доброто.
Изпий я тая шепа тишина
и приюти бездомни пеперуди ...