Утро

Poetry

907 0 1

Утринта е приказка бяла,

после в цветове се променя.

Не бързам, не съм закъсняла.

И тревожна съм, и копнея.

Улицата е малка река,

плуват в нея мечтите ми.

Във ръцете си пясък държа

и снежнобели гълъби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goblenka (Маргарита Ангелова)

Браво! Задръж пясъка, да не изтича между пръстите, докато се любуваш на гълъбите. Гълъбите вече не са топкова много, а свежото, обещаващо утро толкова бързо пораства в ден! Труден, натоварен с какво ли не ден! Поздрав!

2018-03-27T07:26:00+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0