Дойде като светкавица. Пресече ме.
По пръстите й никнат детелини.
Боли ме все едно че съм обречена.
Тя всеки път боли с различно име.
И казва, че ме помни по рождение –
от някой друг живот, по интуиция.
Тя носи сиво, ретроградно и червено
и с цялата си съвест мрази птиците.
Набивам се в очи със мойте дрехи.
Това ни е едничкото различие.
Крилата ми се крият под приетото -
и значи не минавам и за птица.
Обича ме със цялата си жизненост.
Зараства в мен и цяло сякаш ставаме.
И толкова, и толкова сме близки,
че вече не твърдя, че се познаваме.
© Елена Биларева All rights reserved.
че вече не твърдя, че се познаваме." !!! Достави ми огромно удоволствие!