В бяло...
... bembeyaz bir sabahtı...
В бяло постилам нощем клавишите
бавно попива по струните ден
в утро пресипнало спрели са думите
в малки снежинки рисуват по мен –
бледи останки от срутени кули
тихо градени боси следи…
после обгръщат ме с длани преливали
ветрени клади по бели вълни…
жадно висят по одеждите пътища
сбрали посоки бродират звезди…
(нощем е тихо… и само капчуците
нежно рисуват по пода сълзи…)
и непростени се сливат ръцете ни
в тихи прегръдки да стоплят мига…
тихо… по-тихо… а вече е съмнало…
бяло бездумие стеле снегът…
в пазви прикрило е есенни вопли
тихо до скъсване бяло небе…
няма ги птиците… нито лъчите…
нито шумът на безумно море…
тихо е…
с ноти посипах очите ти…
нежни акорди рисуват страни
и са усмихнати в бяло клавишите…
с длани те стеля по тях…
… да звучиш…
