В целите си
485
0
2
В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична.
През мрака лъч светлина ме докосна.
„И това е мираж, игра на желания.“ -
помислих си няма, посрещайки госта,
но продължих да гледам с мечтания.
Обгърна ме огън - надежда и страст.
Полетях... нежна пеперуда край него.
В сърцето ми той втурна се с власт.
Забравих що е страх, суетност и его.
За щастието може да съм вече мъртва,
но оня миг, оня огън в мен още горят.
Пороен дъжд, или луда вятърна жътва,
ще могат ли вихър сърдечен да спрат?
29 11 2017
© Надежда Борисова All rights reserved.
