В целите си
В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична.
През мрака лъч светлина ме докосна.
„И това е мираж, игра на желания.“ -
помислих си няма, посрещайки госта,
но продължих да гледам с мечтания.
Обгърна ме огън - надежда и страст.
Полетях... нежна пеперуда край него.
В сърцето ми той втурна се с власт.
Забравих що е страх, суетност и его.
За щастието може да съм вече мъртва,
но оня миг, оня огън в мен още горят.
Пороен дъжд, или луда вятърна жътва,
ще могат ли вихър сърдечен да спрат?
29 11 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
