Apr 5, 2023, 8:34 AM

В друго измерение

  Poetry
563 0 0

Не родих от теб дете,
не те изправих и на съд,
не те принудих мен да избереш
и дори не те нарекох "скъп".

Не поисках да си мой,
не те разпънах и на кръст,
не те превърнах във герой
и дори не те посочих с пръст.

Не очаквах от тебе обещания,
не пожелах и да си ми длъжник,
не те заринах с оправдания
и дори от истина не те лиших.

Не те измолих и навярно,
не те изплаках..., но помни -
обичам безпощадно
и не мога да съм с дребните души!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...