В дъжда
Потърси ме в дъжда, който тихо вали.
Не навън... Там е приказно лято.
А сред онзи, различния, в мойте очи,
който ражда сълзи в тишината.
И танцува с тъгата, до лудост пиян,
от това, че не може да бъде,
в твоя ден светлина и заветния блян –
други крачат по твоите пътища.
Но когато ме видиш, подай ми ръка.
Знам, не мога да бъда светица –
с всеки поглед в съня ти посявам греха
и страстта си в две пъстри зеници.
Намери ме в дъжда и ще спре да вали,
твоят ден ще се ражда различен.
Щом от крадени ласки в очите вали,
значи с всяка сълза те обичам.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
