В есенно време
В есенно време
През рамо метна жълтия шлифер.
Напред върви.
Кичури прошари есента.
На букли свива есенните листи.
Светулките, заспали във нощта.
Държи фенера, да и бъде светло.
Есенно е! Спускат се мъгли...
Шлифера, надиплила кокетно-
по светло иска само, да върви!
Леко стъпя, сякаш пише песен
от горска мъдрост – златоуста,
да изпее с думите небесни.
Любовта, да посее в пустото.
До корени земни чело опря
с цялата си обич, благодари!
Връщат и се сили от недрата-
животът още има, да върви!
Фенера си, издигаше високо-
В мъгливото, не иска да стои.
Облаците носят и дъждовно!
Вали!
Златен дъжд, нека завали!
---
Есента изми - отровното!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
