В казармата
В КАЗАРМАТА
Нощ тъмночерна се спуска над мен,
сънят пак не идва, измъчвам се аз.
Мечтая за много неща наведнъж,
но колко далече от тях съм сега…
Компании весели, смях и любов –
колко отдавна беше това!
Животът навън си тече и без мене,
не чака ме никоя с прегръдка добра…
Събуждам се сутрин до гола стена,
далеч от приятели, радост и шум.
Нелепи порядки и робски товар
започват отново с новия ден.
Но всичко ще свърши! Ще бъда свободен
и пак аз ще пея за радост и любов!
м.06.1984г.
Любимец
© Калин Найденов All rights reserved.
