В казармата

24 jun 2006, 22:53

Poesía » Civil

1103 0 2

В КАЗАРМАТА

Нощ тъмночерна се спуска над мен,

сънят пак не идва, измъчвам се аз.

Мечтая за много неща наведнъж,

но колко далече от тях съм сега…

Компании весели, смях и любов –

колко отдавна беше това!

Животът навън си тече и без мене,

не чака ме никоя с прегръдка добра…

Събуждам се сутрин до гола стена,

далеч от приятели, радост и шум.

Нелепи порядки и робски товар

започват отново с новия ден.

Но всичко ще свърши! Ще бъда свободен

и пак аз ще пея за радост и любов!

м.06.1984г.

Любимец

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kalin_n (Калин Найденов)

2006-06-25T11:48:15+03:00

За пореден път те поздравявам, Росица!
LYCKI (Росица Петрова)

2006-06-25T10:51:23+03:00

Нощ тъмночерна се спуска над тебе,
но ето го вече желания час,
когато свободен,ще бъдеш без бреме,
когато, ще грее на устните смях.

И няма до гола стена да осъмваш,
а утро,ще срещаш с любима жена.
С приятели,с песни деня ще огласяш
да смъкваш от плещи тежък товар.