По гънките на устните ми
потрепва на усмивката лъча.
Забравих болката и чувам музика,
която днес по вените ми тича.
Развихрях халите в душата си.
Сърцето ми пулсираше до тътен.
Така изгоних самотата си
и изкорених и спомена до корен.
Излях пороищата от очите си.
По-бяла, чиста съм от всякога.
Не знаех, че един ден свободата ми
ще бъде моят чифт очаквани крила... ...