Jul 27, 2013, 3:34 PM  

По гънките на устните ми 

  Poetry » Other
601 0 6

По гънките на устните ми
потрепва на усмивката лъча.
Забравих болката и чувам музика,
която днес по вените ми тича.

Развихрях халите в душата си.
Сърцето ми пулсираше до тътен.
Така изгоних самотата си
и изкорених и спомена до корен.

Излях пороищата от очите си.
По-бяла, чиста съм от всякога.
Не знаех, че един ден свободата ми
ще бъде моят чифт очаквани крила...

И вятърът завърна се при мене
И пак съм ветрената му жена.
А другият посял от злото семе
бере си плодовете за греха.

По гънките на устните ми
изгрява ден и идва светлина.
Здравейте, птици или мили хора!
Аз мога пак в небето да летя!

26.07.2013

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лъчезарен стих
  • И ти здравей!И бъди свободна-за полет!
  • Честит рожден ден!
    Така се прави,слагаш чертата и
    политаш - напред и нагоре!
    С пожелания за здраве,късмет и
    много,много любов!
  • Нека да е светлина! Поздрави, Джени!
  • Честит рожден ден, Джени! Да бъде светлина! Да си ми жива!!!
  • Ето те най - сетне преродена ( надявам се не само лирическата )
    "По-бяла, чиста съм от всякога" ти винаги си била такава :*
    Поздрави!
Random works
: ??:??