Денят се кани скоро да си тръгне.
Раздава си последните усмивки
и обещава утре да се върне.
А аз живях ли? Бях ли днес щастлив?
По улиците пъпли суматоха,
съблякла свойта тежка деловитост.
Морето от човеци е широко.
А аз ще стигна ли до пристан тих?
Фасадите примигват, заслепени
от блясъка на падащото слънце.
След малко ще потръпнат, свечерени.
А аз успях ли себе си да съм?