В кръчмата стара
След успешния ден отшумява светът
пак на масата в кръчмата стара,
ти – със своята вечна любима жена,
аз – с поредния, някой от бара.
И почти ми е лесно да забравя, че там,
само няколко маси във ляво –
ти, от своята вечна любов обладан,
само бегло с очи ме задяваш.
Като в старо танго – две напред, три назад
маха времето с присмех себичен,
онзи мъж рецитира красиви слова,
вдига врява и шум артистичен.
И тогава на масата идваш смутен
и ни гледаш почти любопитно,
и говориш, говориш, а очите ти в мен –
не със крайчеца, вече ме питат.
Отшумява денят, пак е нощ за мъже –
разговаряте вече сериозно,
най-накрая пристига на масата тя –
аз по женски ù бъбря виновно...
И така ни заварва почти полунощ
четиримата в кръчмата стара
ти - разпънат от стара и нова любов,
аз със чашата празна от бара.
После всеки си тръгва, привел рамена,
ти потъваш във мрака със нея,
онзи мъж си отива – аз оставам сама.
Ех, да плача или да се смея...
© Нели Господинова All rights reserved.
