Dec 13, 2016, 11:45 PM

В мен е Светлината

  Poetry » Other
562 0 0

"Две ръце - към живота протегнати..."

                                                   из песен

И в злия свят, фалшив –

аз имам Теб и твойта Обич чиста!

А тя – като светулка – дарява ме със топлинка –

и свети в нощите студени...!

И няма,

няма, както просяка незрящ –

да протягам и опипвам с длани...!

Да чакам, че пак във Идното

                                           ще ме ранят...!

Нима пък дните ми - напред са начертани,

или венчан – за Самотата...!?

Ще плюя! Ще крещя! Ще вия –

                                             към вас, чакали,

взели скитника за мърша...!

Хей, гниди, злобнички душици –

ПАЗЕТЕ СЕ -

и вие кардинали на нощта!!!

Не съм аз паднал!

Не съм храна за вас - червеи, паяци, мушици...!

Толкова съм силен, че с мен -

                                               е Светлината...!

                                                               Шани

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...