На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите,
изваяни с вълшебната ръка
на скулптора, пристигнал от звездите
сред черната космическа река.
Докосвам те през мислите си само,
но толкоз скъпа си ми в този миг.
Отново и отново тук сме двама -
превръщаш ме във влюбен ученик. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up