В мига свещен
На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите,
изваяни с вълшебната ръка
на скулптора, пристигнал от звездите
сред черната космическа река.
Докосвам те през мислите си само,
но толкоз скъпа си ми в този миг.
Отново и отново тук сме двама -
превръщаш ме във влюбен ученик.
Мечтая за прегръдката невинна,
в която чувствам се обичан, свят.
Дали ще се познаем след години,
когато времето обърне се назад?
Сега не искам нищичко да зная -
попивам силуета ти лъчист.
Очите ме повеждат към безкрая,
оттласнати от твоя поглед чист!
© Младен Мисана All rights reserved.
