vega666 (Младен Мисана)
1672 14305
21.05.2018 г., 22:34 ч.  

В мига свещен 

  Поезия
1531 24 22

На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,

а двете арки нежни на веждите,
изваяни с вълшебната ръка
на скулптора, пристигнал от звездите
сред черната космическа река.

Докосвам те през мислите си само,
но толкоз скъпа си ми в този миг.
Отново и отново тук сме двама -
превръщаш ме във влюбен ученик.

Мечтая за прегръдката невинна,
в която чувствам се обичан, свят.
Дали ще се познаем след години,
когато времето обърне се назад?

Сега не искам нищичко да зная -
попивам силуета ти лъчист.
Очите ме повеждат към безкрая,
оттласнати от твоя поглед чист!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красив любовен стих, любовта разцъфва като роза - бавно, смутено и щастливо
  • Много хубаво, нежно и истинско!
  • Бл на Бояна, че е "извадила" тоя великолепен миг свещен!
  • Докосна ме със съвършената чистотата и ефирност на любовта. С отхвърлянето на бруталността на плътта, превърнала свещенния храм на зараждащия се живот в демонично удоволствие.
  • Великолепен стих! Силни аплодисменти!
  • Отдавна не бях влизала в откровения - не крия, че първо потърсих твоите творби, които съм пропуснала - екстазът ми е накуп! Благодаря , че споделяш творбите си - сякаш се докосвам до окото на вселената!
  • Много красива и нежна любовна лирика!Поздравления, Младене!
  • Романтиката дали ще я има...когато времето обърне се назад?
  • Прибирам го!
  • Просто прекрасно, Младен! Чисто, лъчисто и чувствено! Поздравявам те, Приятелю!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Любовта превръща всички във влюбени ученици! Красива любовна лирика ни поднасяш, Младене!
  • Хареса ми...
    Но да съм малко досаден - слагай препинателните знаци, те също носят и подчертават емоции. Пример:
    на скулптора пристигнал от звездите
    сред черната космическа река.
    Би трябвало да е:
    на скулптора, пристигнал от звездите
    сред черната космическа река.
    И за себе си. Обикновено стихове без големи букви, без препинателни знаци, без спазване на правилата, отминавам. Не коментирам, просто подминавам. И не дискутирам поетичното право да си пише човек - както иска или просто може...
    Извинявамс е за дългата тирада!
  • И тук притаявам дъх, защото пред такава съкровена изповед човек просто мълчи и се наслаждава! Доказал си се като майстор на любовната лирика, в която всичко е красиво изваяно! Такава поезия не би могла да остане незабелязана! Поздрав, Младене!
  • Очарователната сила на любовта!
    Поздравления,Младен!
  • Просто любов! Поздрави!
  • Остаряла е пейката... Разкована, олющена.
    Остарели дърветата. А кората - напукана...
    Но игриво намига надписът по дървото.
    "Маргарита и Игор- неразделни до гроба"

    Разходих се и аз с носталгия във твоя парк...
  • Красиви стихове за любовта! Поздравления!
  • Чиста и възвишена любов е сътворила тези стихове!...Продължавай в тази посока, Младене!
    Поздравявам те и с удоволствие прибирам в любими!
  • Така добре пресъздадени едни наистина възвишени чувства...
  • Колко нежно - прекрасна е любовната ти поезия!
  • Няма смисъл да коментирам,...Директно влиза в любими. Пак си неотразим и звездите са малко...
Предложения
: ??:??