В мига свещен
На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите,
изваяни с вълшебната ръка
на скулптора, пристигнал от звездите
сред черната космическа река.
Докосвам те през мислите си само,
но толкоз скъпа си ми в този миг.
Отново и отново тук сме двама -
превръщаш ме във влюбен ученик.
Мечтая за прегръдката невинна,
в която чувствам се обичан, свят.
Дали ще се познаем след години,
когато времето обърне се назад?
Сега не искам нищичко да зная -
попивам силуета ти лъчист.
Очите ме повеждат към безкрая,
оттласнати от твоя поглед чист!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
