В мига свещен
На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите,
изваяни с вълшебната ръка
на скулптора, пристигнал от звездите
сред черната космическа река.
Докосвам те през мислите си само,
но толкоз скъпа си ми в този миг.
Отново и отново тук сме двама -
превръщаш ме във влюбен ученик.
Мечтая за прегръдката невинна,
в която чувствам се обичан, свят.
Дали ще се познаем след години,
когато времето обърне се назад?
Сега не искам нищичко да зная -
попивам силуета ти лъчист.
Очите ме повеждат към безкрая,
оттласнати от твоя поглед чист!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красив любовен стих, любовта разцъфва като роза - бавно, смутено и щастливо
-
Много хубаво, нежно и истинско!
-
Бл на Бояна, че е "извадила" тоя великолепен миг свещен!
-
Докосна ме със съвършената чистотата и ефирност на любовта. С отхвърлянето на бруталността на плътта, превърнала свещенния храм на зараждащия се живот в демонично удоволствие.
-
Великолепен стих! Силни аплодисменти!
-
Отдавна не бях влизала в откровения - не крия, че първо потърсих твоите творби, които съм пропуснала - екстазът ми е накуп! Благодаря , че споделяш творбите си - сякаш се докосвам до окото на вселената!
-
Много красива и нежна любовна лирика!Поздравления, Младене!
-
Романтиката дали ще я има...когато времето обърне се назад?
-
Прибирам го!
-
Просто прекрасно, Младен! Чисто, лъчисто и чувствено! Поздравявам те, Приятелю!
-
Много хубаво Стихотворение!
-
Любовта превръща всички във влюбени ученици! Красива любовна лирика ни поднасяш, Младене!
-
Хареса ми...
Но да съм малко досаден - слагай препинателните знаци, те също носят и подчертават емоции. Пример:
на скулптора пристигнал от звездите
сред черната космическа река.
Би трябвало да е:
на скулптора, пристигнал от звездите
сред черната космическа река.
И за себе си. Обикновено стихове без големи букви, без препинателни знаци, без спазване на правилата, отминавам. Не коментирам, просто подминавам. И не дискутирам поетичното право да си пише човек - както иска или просто може...
Извинявамс е за дългата тирада! -
И тук притаявам дъх, защото пред такава съкровена изповед човек просто мълчи и се наслаждава! Доказал си се като майстор на любовната лирика, в която всичко е красиво изваяно! Такава поезия не би могла да остане незабелязана! Поздрав, Младене!
-
Прекрасна е поантата на това възвишено и лирично любовно стихотворение:
"Сега не искам нищичко да зная -
попивам силуета ти лъчист.
Очите ме повеждат към безкрая,
оттласнати от твоя поглед чист!"
Красиви поетични образи в "арките на веждите", "изваяни от звездния скулптор", "докосванията през мислите" на любимата в една платонична и неземна любов, оставят силен отпечатък в съзнанието и душата на читателя.
Поздравявам те за тази прекрасна лирика, Приятелю скъп и я поставям там, където е заслужила своето място: в любими! -
Очарователната сила на любовта!
Поздравления,Младен! -
Просто любов! Поздрави!
-
Остаряла е пейката... Разкована, олющена.
Остарели дърветата. А кората - напукана...
Но игриво намига надписът по дървото.
"Маргарита и Игор- неразделни до гроба"
Разходих се и аз с носталгия във твоя парк... -
Красиви стихове за любовта! Поздравления!
-
Чиста и възвишена любов е сътворила тези стихове!...Продължавай в тази посока, Младене!
Поздравявам те и с удоволствие прибирам в любими! -
Така добре пресъздадени едни наистина възвишени чувства...
-
Колко нежно - прекрасна е любовната ти поезия!
-
Няма смисъл да коментирам,...Директно влиза в любими. Пак си неотразим и звездите са малко...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
