В неделя, когато...
В неделя, когато най-много си женен,
не смея и мислено да доближа.
Промъква се мракът - и стар, и лежерен,
превръща и правдата даже в лъжа.
В неделя, когато най-много си женен,
мечтите по теб се превръщат в копнеж.
Тогава разбирам как сбъдната нежност,
през другите дни се превръща в летеж.
В неделя, когато най-много си женен,
седиш си във място, наречено дом.
И търся причини във спомени прежни,
и факта приемам. Почти мълчешком.
Защото в неделя, когато си женен,
в очите ти блика вселенска тъга.
А в дните останали имаш ме мене.
Добро разделение. Но докога?
© Елия All rights reserved.
